bitcoin-day

Биткойн  е платежна система с отворен код, основана на P2P разпределена мрежова архитектура, подсигурена от блокчейн технология и работеща с едноименна единица биткойн, наричана виртуална валута или криптовалута, макар че не отговаря на общоприетата дефиниция за валута.

История

Първата концепция за разпределена криптовалута е описана частично още през 1998 г. в пощенски списък на киберпънк общността. Обнародваните предложения са от Веи Даи (Wei Dai) за „b-money“ и Ник Сабо (Nick Szabo) за „bit gold“.

През 2008 г. Сатоши Накамото намира решения на някои сложни задачи, нерешени до този момент и споменава за първи път термина биткойн в статия, демонстрираща задълбочени познания в няколко научни дисциплини (математика, криптография, компютърни мрежи и информационни технологии).

През 2009 г. се ражда Биткойн мрежата с пускането на първия клиент на биткойн с отворен код и издаването на първите биткойни. Първоначално биткойн цените се определят от хората в Биткойн форумите. Най-сериозната сделка по това време е за пица на стойност 10 000 биткойна. Малко след това е създадена Биткойн борсата „Mt. Gox“.

Към януари 2016 г. на Биткойн се падат около 90% от оборота в сегмента на криптовалутите, изчисляван на 7 млрд. долара. За сравнение, ежедневният оборот на световните валутни пазари по това време е бил 5 трилиона долара.

Добиване

Платежните единици биткойн се създават като възнаграждение за извършена изчислителна работа по криптиране, при която потребителите проверяват съществуващите блокове от блоковата верига и създават нови с помощта на изчислителната мощ на машините си. За да е легитимен, всеки блок трябва да съдържа доказателство за извършената работа, което подлежи на проверка от другите участници, когато на свой ред получат нов блок за изчисление. Процесът на придобиване чрез изчисления се нарича „добиване“ или „копаене“ (на английски: mining или „майнинг“). Добиването е замислено така, че да са необходими значителни изчислителни ресурси, а наличното количество блокове да остава оскъдно. Наименованието е заимствано от други видове добив на оскъдни ресурси (например на злато), които изискват значително време и производствени ресурси. Колкото повече изчислителна мощ се включва в добиването, толкова повече сложността на математическата задача се увеличава, като по този начин скоростта на добиване винаги остава ограничена и предсказуема и се запазва децентрализацията на мрежата.

Всеки може да „копае“ криптовалутата. При всеки успешно преминат етап на изчисление на масив от големи числа (т. нар. хеширане) са се получавали по 50 биткойна пъвоначално, но колкото повече се копае в мрежата толкова по-малка става наградата за всички. Участниците в изчисленията обикновено участват в „басейн с копачи“ (на английски: mining pool) и цялата награда се дели помежду им, в зависимост от тяхното участие. При създаването на биткойн системата, изчисленията са били сравнително прости, което е правило генерирането на награда лесно и не се е изисквало мощна техника. С течение на времето, ако участниците стават повече или участниците си подобряват машините, както и се очаква да се случи, ще се усложнява „копаенето“. Генерирането на нови биткойни през 2019 г. може да се случи само чрез специализирана техника наречена ASIC (Application-specific integrated circuit или на български: Специфична за приложението интегрална схема), която може да „копае“ биткойни много ефикасно, но друго не може да върши.

„Паричната маса“ на биткойните е предопределена от същността на генерирането им. Към 2014 г. в обръщение има над 12 милиона биткойни, като на всеки 10 минути се създават приблизително 12,5 биткойна. Общото им количество обаче има установена горна граница от 21 милиона и на всеки четири години скоростта на добиване се намалява наполовина. Това означава, че нови биткойни ще се създават стотина години.

През юни 2014 г. търговската марка „Bitcoin“, регистрирана в Япония и Европейския съюз, е обявена за продажба.

Разгледайте стойностите на Биткойн през всичките му години на развитие.

Източник: Уикипедия

Сподели: