Какви са новите регулации и изисквания към криптоборсите в ЕС: Прозрачност или предизвикателство?

Петата и шестата директива на ЕС за мерките срещу изпиране на пари затегнаха режима на проследяване на произхода на средствата. Таванът на трансакция за криптовалутите е изключително нисък, в сравнение с тавана за разплащания в брой или по банков път. При криптовалутите всяка трансакция над 1 000 евро подлежи на проверка, докато за паричните плащания в брой таванът е 10 000 лева (или валутната им равностойност).

Регулаторните изисквания заемат значителна част от бизнес моделите на участниците на криптопазара. В периода преди влизане в сила на регламента МиКА, криптосекторът бе изправен пред правна несигурност и фрагментираност на правните рамки на държавите членки на ЕС. МиКА решава тези проблеми. Бизнесът ще има яснота по регулаторните изисквания, както и достъп до целия пазар на ЕС, осигурен по силата на един единствен лиценз. МиКА ще даде сигурност и на клиентите на криптодружествата.

Все още обаче не са напълно ясни изискванията и процедурите за издаване на МиКА лицензи. Да погледнем към нашата страна. В България се очаква лицензионният режим на доставчиците на услуги за криптоактиви да бъде въведен от 1 януари 2026 година. До тогава криптодружествата, регистрирани в НАП, ще могат да оперират на територията на България, както и на територията на държавите членки, които също са отложили въвеждането на лицензионния режим. Съгласно данни на Европейския орган за ценни книжа и пазари, всички държави членки ще се възползват от възможността да отложат лицензионния режим с до 18 месеца. Ако трябва да обобщим, предизвикателствата, свързани с новите регулаторни изисквания ще продължат да съществуват до 30 юни 2026 година. След тази дата всички държави членки на ЕС ще трябва да въведат МиКА лицензите.