Пет иновативни среди, които България вече развива

България може да е малка страна, но определено разполага с доста технологичен талант. Все повече успяваме да го фокусираме с цел развитие на продукти и услуги с добавена стойност, вместо на такива с „по-сенчести“ приложения. Въпреки, че преди време последните практики превзeмаха вниманието на медиите, сега добрите такива започват да навлизат в светлината на прожекторите.

Иновативни сфери като блокчейн, изкуствен интелект (AI), интернет на нещата (IoT), разработката на видеоигри и на дронове също намират плодородна почва в България. Затова ще разгледаме част от тези добри примери в страната и как някои от тях присъстват в портфолиото на местни компании от години.

Изкуствен интелект

Всички специалисти в момента говорят за изкуствен интелект (AI) и как той превзима и трансформира технологичния свят. Дали на шега или не, една българска компания развива подобни системи вече 20 години. Ако не сте се досетили – става дума за „Онтотекст“, която е част от IT ходлинга „Сирма груп“.
Дружеството отваря врати през 2000 г., когато започва да развива семантични решения за разпознаване на текст. Това в момента са доста базови AI възможности, но все пак говорим за разработки от преди 20 години. Системите на „Онтотекст“ вече са доста по- развити с разширени възможности за анализиране на големи данни, потребителско поведение и др. Затова не е изненада, че са интегрирани от редица утвърдени международни компании, като BBC, Financial Times, AstraZeneca, Fujitsu и др.

Разработка на игри

Друг сектор, който е с история от повече от две десетилетия в страната е професионалната разработка на видеоигри. В България тя води началото си от 1998 г. със създаването на първото местно гейм студио Haemimont. Истинският пробив идва шест години по-късно, когато френският гигант Gameloft разкрива свой офис в София.

Екипът на „Геймлофт България“ се формира в последните седмици на 2004 г., а от следващата година запретва ръкави да портва първите игри за мобилни телефони. Постепенно публикува първото си самостоятелно заглавие през 2007 г. – Rayman Kart. След което софийското студио се ориентира към игри за смартфони и по-конкретно за iOS на Apple.

„Геймлофт България“ създава и едно от най-успешните заглавия в портфолиото на Gameloft – March of Empires. Играта бетонира статуса на българския екип като ключов за цялата група и в момента той разполага с почти пълния капацитет за самостоятелно създаване на продукт. Ролята на „Геймлофт България“ е голяма за българската гейм индустрия, като освен, че поставя страната ни на картата в този сектор, много от настоящите експерти в бранша са тръгнали именно от нея.

Блокчейн

Блокчейн със своята децентрализирана структура може да трансформира напълно структурата на редица IT системи и комуникацията между тях. България стана известна с редицата полулегални и дори нелегални „ферми“ за криптовалути, но в страната все повече компании гледат с интерес и към самата технология.
Засега, повечето от фирмите, които разработват блокчейн решения са все още в ранни етапи на развитие. Сред тях може да отличим Colibra и ReCheck. Първата е изградила платформа за изплащане на обезщетения при забавени полети, която ползва децентрализирана система. Втората позволява за регистрация и автентикация на различни документи. Има още редица други компании, но все още няма такава, която наистина да изпъква.

Интернет на нещата

IoT е интересен сегмент, който доста различни компании в България започнаха да разработват през последните години. Allterco навлиза в тази сфера преди близо 5 години със своите умни контакти, бушони и крушки. Макар че тя стана по- известна с друга свързана джаджа – умните часовници за деца MyKi, дружеството иска да се концентрира върху IoT решенията.

Освен все по- добри джаджи, които позволяват лесно да превърнете дома си в умен, Allterco има собствено приложение за контрола им, което всъщност е по- важната част отколкото хардуера. Продуктите на компанията се предлагат все по- активно не само в България, но и в Европа, което е сред положителните примери за технологично дружество със собствен продукт, който се реализира успешно зад граница.
Дружеството излезе на Българската фондова борса, успешно направи втори аукцион на акции, а след три години планира да направи това и на финансовите пазари в Полша.

Дронове

Те са изключително актуални сред фотографите, видео продукциите и военните. България също може да има голям принос в тази сфера. Надеждата тук ни е съсредоточена в Dronamics. Повечето конструктори на донове се ориентират в разработката на малки и компактни безпилотни системи. Българският екип иска да направи голям дрон, който да направи въздушният карго транспорт по- достъпен и евтин.

Проектът е безпилотник Black Swan, който да може да пренася до 350 кг полезен товар на разстояния от 2 500 км. Амбициозна цел, която ако Dronamics постигне, ще се превърне наистина в една от първите фирми с подобен продукт в света.